Да кажеш истината – звездата на португалската литература и журналистика Жозе Родригеш душ Сантуш

29.10.2021

Както всеки ден от тази седмица Жозе Родригеш душ Сантуш влиза в централата на RTP, за да подготви вечерната емисия новини. Огромната енергия, която излъчва, заразява всички около него. Роден в Мозамбик, живял като дете в Макао, завършил журналистика в Лисабон, отразявал военни конфликти на Балканите, в Близкия Изток и Африка. Награждаван с престижни международни отличия за работата си като журналист. Когато е на 41, започва да пише разказ и след 200 страници, написани на един дъх, го превръща в роман. 15 години по-късно книгите му са бестселъри по целия свят.

Жозе Родригеш душ Сантуш: Аз съм човек, обсебен от истината – и като журналист, и като писател. И при това човек, който осъзнава, че е по-лесно да изразиш истината чрез художествената литература, отколкото чрез документалистиката. Защото, когато няма измислица, както е в журналистиката или в историческия дискурс, или в правните нормативи, трябва да спазваме правила. Понякога знаем нещо, но не можем да го докажем и затова не можем да говорим за него. Докато, когато използвам измислица, мога да кажа каквото поискам, имам по-голяма свобода да изразя истината. В общи линии – това съм аз и това правя.

БНТ: Освен по начина да кажеш истината, по какво се различават посланията на писателя и на журналиста?

Жозе Родригеш душ Сантуш: В света на литературата можеш да пресъздадеш емоциите на субекта. Ако ви кажа, че германците са избили 6 милиона евреи по времето на Холокоста, това е абстрактна информация. Но ако ви покажа историята на малкия Дейвид, който чака на опашката да влезе в газовата камера, а предишната вечер майка му е била убита с куршум в главата, тогава вие започвате да съчувствате на героя и да го разбирате чрез емоциите. Сталин е казвал, че смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони – статистика. В журналистиката ние често боравим със статистика, а в романите – боравим с трагедии, със съдбата на един човек и за мен – в това е силата на писателите.

Не спира да пътува за срещи с читателите си по света, във всеки свободен от работата в телевизията момент. Идвал е в България няколко пъти. Преди всеки роман проучва темата педантично и в дълбочина.

Жозе Родригеш душ Сантуш: Обичам когато гледам филм и в началото изписват: „по действителен случай“. Мисля, че и читателите харесват това. Пренесох в литературата две неща, основополагащи за журналиста – опитвам се да пиша по интересен начин, така че в края на страницата или на главата, читателят да иска да отгърне следващата. Това е техника от журналистиката. Втората техника: опитвам се да пиша ясно – тоест, когато прочетеш книгата, да разбереш всичко. Ако читателят не разбере нещо, вината не е негова, а на писателя. Това също е похват от журналистиката, който помага на читателите да се насладят на книгата.

Жозе Родригеш душ Сантуш пише с изключителна лекота. А читателите му са обречени – сюжетът ги поглъща от първия миг до последния ред.

Жозе Родригеш душ Сантуш: Пиша много бързо. Имам изобилие от идеи. Обичам това, което правя! Будистите казват – има един начин да прекараш живота си, без да работиш нито един ден – когато работиш това, което харесваш. Така е при мен! Когато изпитваш наслада от това, което правиш, винаги намираш време за него. Как го правя? Обичам да проучвам темата, обичам самото писане, обичам да измислям сюжета, обичам всички елементи на писането на книга. И си мисля, че ентусиазмът ми при писането на книга, може да бъде усетен от читателя. Ако писателят сам не се вълнува от това, което пише, няма как и читателят да се развълнува!

БНТ: Добре, но все пак, не изпитвате ли понякога някакви трудности в писането?

Жозе Родригеш душ Сантуш: Много хора говорят за писателски кризи – когато писателят блокира, достига момент, когато не знае как да развие историята… Подобно нещо никога не ми се е случвало! Правя проучването, създавам сюжета, винаги знам от началото до края как ще се развият събитията и как ще свърши всичко. Може и да променя нещо, но когато започвам да пиша, винаги имам план в главата си, чувам разговорите на героите си, виждам ситуациите, опитвам се да пиша по „визуален“ начин. Например, ако четеш и си в София през 2021 година и внезапно вече не си в София, а си в Макао през 1944-та и японците се готвят да навлязат в града. Това правя в моите книги, опитвам се да пиша по визуален начин и така се надявам да въвлека читателя в материята и да го накарам да я хареса.

Следващата му книга ще е за изкусен фокусник, който се спасява от Аушвиц, благодарение на феноменалните си умения. Вдъхновена е от истинската история на 94-годишен американец, с когото писателят се среща. Темата за пандемиите също го вълнува.

БНТ: Ако трябва да напишете книга за пандемията от Ковид-19, какъв ще е краят – какво ще пише на последната страница?

Жозе Родригеш душ Сантуш: Ще трябва да помисля. Но написах книга, която е за безсмъртието и засяга и темата за пандемията. Действието се развива в Китай, използва се изкуствен интелект, който играе роля в борбата с пандемии. Така че всъщност, вече засегнах темата за пандемиите – в този роман. По време на тази пандемия имах усещането за лош фантастичен филм. Ако през 2019 г. някой не беше казал, че след няколко месеца светът внезапно ще спре, всички ще се затворят в домовете си, хората щяха да кажа – ооо, това е лош холивудски филм! Обаче това се случи. Беше луд период! Разбрахме колко крехко е всичко, как приемаме всичко за даденост, но също така намерихме начин да отвърнем на тези предизвикателства и ето ни сега отново се изправяме на крака! Това беше история за могъществото на природата и за силата на човека като част от природата.

През последната година новините, свързани с Ковид-19, неизменно са водещи и за португалската телевизия. Тази вечер емисията започва с новина, свързана с възстановяването след пандемията и харченето на средствата от Европейския съюз.

БНТ: Португалия е пример за много успешно справяне с пандемията, над 80% ваксинирани, всички ограничения са отменени. На какво се дължи този успех – на действията на властите, на духа на нацията…

Жозе Родригеш душ Сантуш: Бих казал – духът на нацията – и то изграден върху едно единствено чувство – страха. Португалците се страхуваха много да не умрат. Когато започна пандемията и видяхме какво се случи в Италия, в Испания, тогава правителството каза – училищата ще останат отворени, но изведнъж училищата останаха празни. На практика населението затвори училищата! И когато правителството видя, че никой не идва на училище, ги затвори. Видяха също, че хората спряха да ходят в супермаркетите. И затвориха моловете и въведоха организация за посещенията в супермаркетите. Изведнъж осъзнахме, че макар и много хаотични, сме много дисциплинирани в тази ситуация. Населението, хората бяха тези, които оказваха силен натиск върху властите и ги караха да са стриктни, посланието беше – това е голяма заплаха за живота ни, нека я приемаме сериозно! Правителството следваше течението. В началото не искаха да го правят, но го направиха. Миналата Коледа властите решиха, че всички могат да срещат и последва скок на заразените, станахме страната в най-тежко положение в света – през януари и февруари. Бяхме по-зле по брой заразени от Великобритания, от Америка, от Бразилия. Имахме по 300 починали на денонощие! И тъй като Португалия е сходна по мащаби с България, представете си по 300 починали на ден в България! Това беше през януари и февруари. Тогава нещата започнаха да се успокояват, хората започнаха да се ваксинират. Първоначално ваксинацията беше поверена на политик, но веднага се появи корупция, хора „прескачаха“ опашките за ваксини, за да се ваксинират по-скоро. Тогава президентът каза: Стига толкова! И повери процеса по ваксинация на военните. Военните поеха цялата операция, цялата логистика. Имаше много високо доверие в армията, адмиралът, който пое всичко, се ползваше с високо доверие. И всичко се успокои. Той ръководеше нещата много добре. Дори достигнахме момент, в който ваксинирахме по 1% от населението всеки ден! Това означава 7% за 1 седмица! И така достигнахме 85% от населението.

БНТ: Ако можете да пътувате във времето – къде щяхте да отидете – в миналото или в бъдещето – и коя тайна на вселената най-много бихте искали да научите?

Жозе Родригеш душ Сантуш: Това е голям въпрос. В някаква степен пътувам във времето докато пиша книгите си. Например в Последната тайна – книгата, в която има и български персонаж, за сериен убиец, който убива хора по целия свят и убива човек в Пловдив (това всъщност е моят пловдивски издател – направих си шега с него). В този роман пътувам във времето, читателите пътуват във времето до раждането на Христос, когато се ражда християнството от юдаизма. Тази книга ви обяснява какво е християнството, казва неща, които църквата не ни казва. Това си е пътуване във времето. Когато четете „Божията формула“ или романа за безсмъртието и изкуствения интелект, това е разговор за бъдещето. В „Божията формула“ темата е за Бог, дали съществува и има ли научно доказателство за това. Това е напълно различен прочит от този, който религията ни дава. Опитвам се да пиша за мистериите на Вселената, като използвам познанията от науката. Опитвам се да търся философските измерения на научните открития. Това се случва в „Божията формула“ и в „Ключът на Соломон“, където чрез квантова физика се опитвам да обясня какво се случва когато умрем. Осъзнах, че някои от откритията на квантовата физика ни дават отговори, свързани с мистерията на смъртта. Сигурен съм, че и в Португалия, и в България всеки иска ад знае – какво се случва, когато умра, какъв е краят на всичко. И това е отговорът на вашето предизвикателство за пътуване във времето – аз вече го правя, като използвам науката.

БНТ: Бихте ли казали няколко думи на български…

Жозе Родригеш душ Сантуш: Като репортер отразявах войната в Сърбия и в Босна и Херцеговина, затова когато дойдох в България, осъзнах, че разбирам някои думи, близки до сръбските – например те казват „Здраво“, вие казвате „Здравейте“, те казват „Како сте“, вие казвате „Как сте“, но знам няколко думи на български – „Благодаря“ или „Мерси“, което идва от френския, също „приятели“… и, разбира се, „Панорама“!

БНТ: Благодаря Ви много! Благодаря!

Жозе Родригеш душ Сантуш: Благодаря!

Репортер: Цветелина Йорданова

Оператор: Атанас Атанасов