Как вирусът дойде и си отиде от плажа на Назаре – репортаж от Португалия

19.11.2021

Рибарите изчезват, няма вече рибари в Назаре. Това тежи на Нуно Месо, един от дузината останали. Прадядо му, дядо му и баща му били рибари, той и брат му поели по техния път.

Нуно Месо: „Вятърът, времето… в морето опасността е навсякъде. Дори понякога, когато времето е хубаво, е по-опасно, защото ние се отпускаме, умът ни спира да бди и стават бели! А при лошото време сме нащрек, внимаваме много. Да се страхувам от морето? Не! Аз уважавам морето! Ако се страхувах от морето, нямаше да стана рибар. Но уважавам морето, защото има голяма сила, много голяма. Е, понякога ми треперят краката… нали сме хора, не машини.“

От 13-годишен Нуно излиза в морето почти всеки ден, освен когато времето е много лошо.

„Ако хванеш риба, може да сложиш пари в джоба си, но ако не хванеш е трудно. В някои месеци може да изкараш 1000 – 2000 евро, но след това може месеци да изкарваш по 100 – 200 евро, което е нищо. Когато изкараш, ги спестяваш за следващия месец. Моята лодка е с бензинов двигател, а бензинът е много скъп. Същото е като с колата.“

Тази птичка, на която не е дал име, е единственият му другар в дългите дни на пристанището. Всичко, което спечели, се дължи на ръцете и лодката му.

Нуно Месо, рибар: „Не знам защо, но правителството винаги помага на големите, а не на малките. Ние сме изоставени. Но това е животът.“

Бърза, защото морето не чака. Лепкавата мъгла не го притеснява. Излиза с лодката си за втори път този ден. Някога Назаре било прочуто с рибарите си. Първите туристи идват тук – в градчето на 100 км на север от Лисабон – именно заради тях.